Когато бях още доста по-млад и рядко ми се налагаше да използвам бръснача, си бях наумил, че на всяка цена трябва да измисля и напиша някаква интересна история с философски привкус. В онези години обаче не бях чел достатъчно философски книги, поради което желанието ми си беше чиста проба младежко самомнение. Но една нощ сънувах, че чета книга със заглавие "Светът от точка". Когато се събудих, осъзнах, че съдбата ми поднася сюжет. Но в наивността си помислих: Защо път точно "Светът от точка", а не "Светът от точки". Толкова непросветен съм бил, че даже и не съм си помислил колко истински е съня. Множествеността на точките е една илюзия. Чак доста по-късно прочетох интересната мисъл на Блез Паскал: "Мислите си, че е невъзможно Бог да е безкраен и неделим? Искам да ви покажа нещо безкрайно и неделимо . Точка, която се движи на всички страни с безкрайно голяма скорост; тя е една навред и съвсем цяла във всяко отделно място". По нататък същият автор, а и други философи преди и след него, издигат идеята, че можем да си представим Единното като сфера или окръжност с точка в средата, чийто центърът е навсякъде, а периферията никъде. Чак след години разбрах смисъла на онова странно заглавие на книга. То искаше да покаже, че множествеността е една илюзия. Дори и материалистите физици говорят за това, че Вселената е произлязла от космически взрив, възникнал буквално от една точка, в която е било съсредоточено преди това всичко, след което е започнало разширението й. Но ако сметнем, че точката прави отсечки и други фигури, а равнозначната и единица образува всички числа, то можем и да разберем защо най-висшата наука е математиката. Тя е висша, защото можеш да я изучаваш, без да напускаш дома си, тъй като за съприкосновение с Единството и Причината, наречени от някои философи свят на идеите, не е нужно да си имаш взимане даване с множествеността на света. Не ти трябва да пътуваш много, защото, пак според Паскал, точката, която изучаваш си е в покой, макар и да се движи с безкрайна скорост, именно защото запълва всичко. Няма защо да я гониш, защото тя е навсякъде, дори и в теб, когато не се движиш никъде. Пак по същата логика всички други науки и изкуства са си помощни занимания на основната наука, защото се занимават с илюзорната множественост на точката, поради което онези, които ги практикуват, трябва да напуснат стаята си и да изследват проявленията на илюзорната множественост в света. Ако не натрупат факти за проявената множественост, не могат да измислят и напишат нищо за нея. Затова химикът, физикът и биологът ще се нуждаят от експерименти, за които им са нужни приспособления, реактиви или биологични проби. Тези неща не могат да си набавят, ако си стоят в стаята. Историкът, изследващ проявленията на илюзорната множественост в човешката цивилизация, но в минало време, ще трябва да чете доста книги за личности и събития, както и да намери документи в архивите. Социолозите, освен четенето на книги за минали проявления, поне трябва да се разходят из родния си град, та да видят на живо проявленията на илюзорната множественост, в тяхното време, за да се опитат да я обяснят. Философията, която се смята за майка на науките, също не може да мине без математиката и изучаването на Единството в точка. Поне на това мнение са някои философи. За щастие, за да не се объркваме от множествеността, Единството се проявява хармонично и в историческия поток, който не е нищо друго, освен вектор от точки - проекция на една единствена точка. В този вектор без начало и без край обаче откриваме отсечки, които са в хармонични златни пропорции (за това прозрение благодаря на приятеля си Бойко Златев). С други думи, Мирозданието и неговото времево проявление са един велик градеж, в основата на който стои Вечната точка, от която всичко извира.