Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.12.2014 15:53 - Коледна беседа на един млад човек с трима посветени и основатели на религии
Автор: krastyo1975 Категория: Други   
Прочетен: 474 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.01.2015 15:17


За Николай Коледата беше ден за равносметка, четене, размишления и писане. Коледа, както винаги, той прекарваше у дома си, изтегнат удобно на своето кресло, зачетен или потънал в размисли. Сега отново мислите му се въртяха около това защо хората винаги търсеха щастието, но никога не бяха щастливи. Защо всички религии проповядваха братството между хората, но всичко винаги се обръщаше на неговата противоположност. Тази година религиозното и националистическото насилие беше взело небивали размери, а недоверието между народите се засилваше. Особено глупаво беше недоверието и насилието в религията. Насилието за съжаление трудно ще напусне света, тъй като хората и техните страсти са твърде много. Трудно е да караш над 7 милиарда души да възприемат някакви разумни принципи и да овладеят страстите си. Не е случайно, че ставаме често свидетели на някой изтрещял човек, тръгнал да стреля на публично място, защото просто сутринта нещо не е бил на кеф. Но да вършиш насилие с оправдание във вярата си, това е повече от лудост.  Ето и сега, в тези празнични дни, част от човечеството празнуваше, а друга част я наричаше с определението «неверници». Докато милиони хора се готвеха да посрещнат празника в приятна обстановка със семейството си, намираха се хора, които искаха да им отнемат всичко това в името на някаква своя религия. Ето, в едно австралийско кафене няколко дни преди празника някакъв заблуден човек беше предизвикал нещастие, беше отнел Коледата на две семейства, без да се брои неговото, което не празнуваше в този ден. Полицията в християнските държави беше мобилизирана заради такива като него, които искаха да отнемат Коледата на «неверниците». Защо се случва всичко това? – питаше се Николай. Защо хората не разберат, че могат да живеят добре, без да си причиняват смърт и нещастия, каквито всички те всъщност дълбоко в сърцата си не желаят и се опитваха да се предпазят от тях? Всеки искаше своето добро, но защо не можеше да разбере, че това иска и човекът от другия край на света, макар и да има друга религия и да говори чужд и неразбираем език. Всички се оправдават, че защитава своята религия от някакви врагове, а всъщност, без да са нападнати, насилваха невинни хора. Как ли щяха да се срамуват Кришна, Буда, Исус Христос и Мохамед, ако видеха какви ги вършеха техните последователи днес ?
Николай се отпусна и потъна още по-дълбоко в мислите си. Изведнъж около него се раздадоха викове на някакъв непознат език. Той разтърси глава и видя, че мислите му се бяха въплътили в действителност. Беше се озовал на някакво поле, в което в боен строй се бяха разположили две доста внушителни армии от стрелци, войни в колесници или пехотинци, въоръжени с копия, щитове и мечове. Тъкмо Кришна беше приключил своята прочута проповед от "Бхагавадгита" пред славния Арджуна, един от братята Пандави, която трябваше да вдъхне кураж на последния, за да изпълни дълга си и да участва в сражението. Когато видя Николай,който внезапно се беше появил насред полето Курукшетра, Кришна се усмихна и се приближи към оглеждащия се уплашено наоколо младеж, чудещ се каква сила го беше измъкнала от креслото и бе прекъснала коледната му дрямка.    
- Напълно разбирам объркването ти, млади човече. - започна Кришна кой знае как на чист български език, забравяйки за момент санскритския - Тревожи те мисълта за това, че в някои религиозни учения има призиви да борба срещу някакви врагове, което в твое време се тълкува твърде превратно.  Но да изпълниш дълга си в битка за правда е съвсем различно от тава, което си мислят и вършат някои хора.
Макар че объркването му се дължеше на други причини, Николай разбра, че говорещият има предвид неговите размисли, въртящи се в главата му малко преди да се озове на това поле и сред тези надаващи боен рев армии, което се случваше в момент, когато планираше просто спокоен коледен следобед у дома си.
- Да. – каза на свой ред Николай, хващайки се на думите на събеседника си като удавник за сламка, за да прикрие конфузната ситуация, че не би трябвало да е тук и се чувства адски неловко да разговаря с непознати – Битката за правда е едно, а убийството съвсем друго. Наистина ми е чудно как може някои хора да убиват, като се надяват на религиозни облаги. Как да различим борбата за правда и добро от безчестието и фанатизма?
- Макар че твоят въпрос се отнася за други религии и учения – отговори му Кришна, - все пак отговорът му е свързан с нашия случай. За да не си насилник, а борец за правда на първо място се иска да си по природа миролюбив и изпълнен с любов към Бога и човеците, но да изпълниш дълга си във важните моменти. Насилието е пълна противоположност на достойното изпълнение на дълга - то е страст и разруха. Арджуна, обаче е справедлив, поради което получи моето напътствие. Той също като теб не желаеше насилието, страхуваше се да се изправи срещу армиите на своите злонамерени роднини Каурави. Изпадна в объркване и не желаеше да влиза в бой. Но аз му казах, че не бива да изоставя дълга си, защото божественият Дух, който се проявява във всички нас е вечен, неделим и безсмъртен. Затова страхът от смъртта, своя и чужда, не бива да ни спира да защитим правдата. Ние трябва да изпълняваме дълга си и да не отстъпваме през нечестието и неправдата, само защото не желаем да вършим насилие.
- Но с "дълга" се оправдават и някои невежи хора в нашия уж цивилизован век – прекъсна го Николай. – Те също оправдават делото си с някакъв религиозен призив. Дори се мислят за светци и поборници на вярата си.
- Тези хора, за които ми говориш, всъщност извършват насилия, за да удовлетворят собственото си его, което ги изпълва с гняв срещу всеки, който има различна вяра и обичаи от техните собствени. Моите съвети към Арджуна бяха точно противоположни. Аз го посъветвах да овладее сетивата си, които пораждат желания, чувства и привързаност към плодовете на собственото дело. В битка за правда трябва да се влиза със спокойно безразличие към чувствата и желанията, породени от сетивата. Ако не желаеш плодовете от победата, ако не изпитваш гняв към враговете, ако посветиш всяко твое деяние на Вечния, подобно на приношение и жертва, ако мисълта ти е изпълнена с желание единствено да изпълниш дълга си, тогава твоето дело е право.  Подражавайки на Бога, който е вечно деятелен и благотворен, ти няма да извършиш грях. Бог е вечно деятелен, но не се интересува от плодовете на делото си. А тези, които вършат злини и насилия, правят всичко единствено заради удовлетворяване на своето его и жажда за власт и богатства. Те дори и в религиозния си «дълг» виждат единствено действие, което ще им донесе награда, която винаги е някаква чувствена наслада, пък дори и в така наречения от тях рай. Те са подобни на кучето, което носи хвърлената от гоподаря му пръчка, но очаква да получи от него след това някакво лакомство за награда. Бог върши всичко единствено заради творението си, следователно и ти трябва да действаш единствено заради доброто на другите, за да изпълниш дълга си и да постъпваш правилно.
Кришна чрез словото си в "Бхагавадгита" беше напълно прав. Но докато размишляваше над чутото, Николай не усети как полето с двете разположени една срещу друга армии се стопи като мираж и той се озова в някаква скромно обзаведена стая. Някакъв мъж с брада беше коленичил и се молеше на глас, изричайки думи, които Николай не разбираше. Но изведнъж младежът си припомни, че нещо подобно беше чувал, минавайки покрай джамията в своя роден град, джамия останала като наследство от едно отминало време, когато ислямът е бил господстваща религия по нашите земи. Николай разбра, че този мъж беше мюсюлманин. Единствено не можеше да предположи, че е самият основател на ислямската вяра – пророка Мохамед. Но скоро щеше да разбере това, още след първите думи на този човек. Изведнъж Мохамед прекъсна молитвата си. Макар че често ръководеше общата молитва в джамията на Ятриб-Медина, той обичаше да се моли сам в дома си, като не му се нравеше да го смущават в такъв момент. Но и не се отнесе грубо към младия човек, тъй като строго спазваше правилото да се държи благо с хората, както изискваше и от последователите си. Странните дрехи на Николай явно не му направиха особено впечатление, както преди това и на Кришна. Пророкът ласкаво прикани младежа да седне със скръстени крака в средата на стаята и като се разположи до него, кой знае как, на свой ред се отказа от родния си арабски и проговори на български. Все пак знаеше, че гостите трябва да се уважават и да им се говори на познат език. Малка тайна беше, че когато Духът влизаше в него, Мохамед можеше да говори на всякакви езици.
– Момче, знам какво те води насам - започна внимателно Мохамед разговора – смущават те действията на някои мои поледователи. Но разбери ме - аз нямах друг избор, освен да вдъхновя моите първи последователи да умират в името на вярата, защото иначе враговете ни щяха да ни унищожат. Бях принуден от обстоятелствата да постъпя така, макар да обичах повече мира.
- В какво всъщност се състоеше вашето учение и защо трябваше да се биете срещу враговете на вярата?
-Бях призован от Бога, ние арабите го наричаме Аллах, за да проповядвам на разбираем за народа ни арабски език, като му дам книга, каквато имате вие християните, имат такава книга и евреите. Това, което трябвяше да предам като послание, беше просто за разбиране и изпълнение. Хората трябваше да се откажат да живеят в пороци, да дават пари срещу лихва. Не биваше да мислят, че смисълът на живота е в обогатяването и да се откажат от този порочен живот. Те трябваше да заживеят като братя, подпомагайки се взаимно в една общност. Беше ми казано да прогласявам, че във вярата всички хора са равни и трябва да се обичат и подпомагат, да не оставят никой от тях да бъде гладен, жаден и изпаднал в нужда. Дори и животно на четири крака трябва да бъде напоено и нахранено, защото Аллах ще въздаде награда на този милостив човек за благодеянието му. На особена грижа трябва да се радват сираците, от чието наследство никой няма право да взема, а за всеки един невръстен сирак да се грижи настойник. Завистта и недоброжелателството между хората трябва да бъдат премахнати. Аллах желае всеки вярващ да бъде ведър в общуването и честен пред другите – да не лъже, да не краде и да запази лоялността си към тези, които са му помогнали с нещо, най-вече да запази обичтта си към родителите, които са го отгледали. Основният стълб на нашата вяра са вярата в Аллах, Единствения и Милосърдния,  молитвата, милостинята, постът и хаджът.
- А какво се случи, че нещата днес стоят по коренно различен начин?    
- Всичко щеше да е много по-добре, ако влиятелният и голям род на Курайшите, към който принадлежи и моето семейство, не беше се противопоставил твърдо на моята мисия. Страхуваха се да не загубят печалбите си от поклонниците в светилището на Кааба, ако бъдат премахнати идолите, срещу които се обявих.  Прогласих им волята на Аллах за доброта и милосърдие към другите човеци, а те мислеха единствено за печалбите си. Не искаха да се откажат от порочното даване на пари срещу непосилни лихви. Те преследваха мен и моите последователи, опълчвайки се всъщност срещу волята на Всемогъщия Аллах. Отнасяха се подигравателно с мен, а накрая дори поискаха да ме убият. Именно това стана причина да напусна родния си град с бягство в Ятриб, който беше наречен Медина. От тук започна свещената война срещу неверниците идолопоклонци в Мека. Всички послания в Корана за борба с неверниците са насочени именно срещу тези, които са безбожни, алчни и немилосърдни. Тази борба беше свещен дълг за нас. Аллах ми внуши, че трябва да я проведа, въпреки че дълбоко в сърцето си не обичах насилието. Ако се бях предал, безбожието, алчността и жестокостта по света щяха да бъдат много по-големи, отколкото са в твоето време. Това се потвърждава от факта, че на словото на Аллах, проповядвано от мен, след време се противопоставиха дори евреите в Ятриб, които уж също вярват в Единия Бог. Хората обаче запазват любовта към лихвите и парите, пренебрегвайки Бог. Всичко подсказва, че в света вярата на пророците се забравя от хората, дори и от народите на Писанието, които предпочитат благата на този свят пред вечността на бъдещия живот. Трябва да се води непрекъсната борба, за да се утвърди вярата в правдата и доброто. В крайна сметка цялата борба беше заради доброто на онези араби, които щяха истински да разберат словото на Корана. Чрез самия Коран бяхме призовани на борба срещу неверниците в Мека, но не биваше да престъпваме и да убиваме с омраза и гняв, защото Аллах ни предупреди, че не обича престъпващите. Корана е низпослан за моя народ, но налагането му насила на народи, които не владеят арабски и имат свое Свето писание, е вече престъпване. Останалите народи на Писанието просто трябва да възстановят чистотата на своята вяра, която също е наследена от пророците, но са я замърсили с догми и ритуали. Ако впоследствие джихадът се е превърнал в поредица от убийства и грабежи дори и над други народи на Писанието, то те са извършвани от онези, които го правят не заради вярата си в Аллах, а заради себе си и своята ненаситност, оправдавайки това с Аллах. По този начин си навличат голям грях върху себе си.
- Но много хора в моето време посочват, че вашата вяра обещава срещу убийство или насилие над „неверник” вечни наслади в бъдещия живот. Това не е ли противоречие и недостатък на вярата?
- Защо бяха тези обещания за наслади в рая срещу саможертва в борбата ли? Моите съвременници не можеха да придобият смелост, ако не бяха обещанията за наслади в рая. Толкова коравосърдечни хора бяха и трябваше да им се обещава награда, та поне външно да бъдат добри с другите и да воюват за отстояване на новите отношения в нашето изостанало общество. Това беше изискването на времето. Аз дори не наредих официално Корана да бъде записан, защото знаех, че част от текстовете му са предназначени единствено за моите съвременници. Най- важните и предназначени за бъдещите поколения послания бяха свързани с любовта, взаимопомощта и уважението между хората. За да вярваш в Аллах не е нужно само да изпълняваш ритуалите и молитвите в джамията, а да бъдеш добър и в сърцето си. Ако някои започнат да убиват хора, наричайки ги неверници, само защото назовават Аллах с друго име, то те не са вярващи, а по-големи неверници и от курайшите в Мека. Но лошото е, че след като победих и влязох в Мека, много от курайшите, които воюваха срещу мен, възприемайки само външно новата вяра, я обърнаха пак в полза на своята лакомия за придобивки и власт. Някои от тях дори станаха халифи след като напуснах този свят (Мохамед виждаше напред в бъдещето). Те започнаха да лъжат хората, че обещанията за наслади в рая се отнасят и за онези, които убиват „неверници” заради личното си его и честолюбие. За съжаление мисията ми приключи скоро след това и не можех да променя неумолимия ход на събитията. Тези, срещу които се борих, обраха плода на делото ми, защото аз бях милосърден към тях и ги пощадих след победата на исляма. Явно такава е била волята на Аллах, защото той желае, низпославайки ни чистата вяра в доброто, да изпита сърцата на хората и да накаже жестоко тези, които са я приели заради облаги. За мнозина, които приеха лицемерно вярата, тя беше изпитание, което им сложи още повече адска жарава върху главите, защото Аллах познаваше коравосърдечието на сърцата им. Той допусна това, за да ги осъди. Направи ги халифи, султани и господари, но ги лиши от благодатта на вечния живот.    
- Значи се оказва, – промълви Николай – че тези, които убиват «неверници» по мое време, са всъщност истинските неверници, защото внасят в света разрухата, насилието и нечестието, които Бог не обича и иска да премахне.
- Точно така. Да грабиш и убиваш заради собствената си омраза и жажда за блага няма нищо общо с вярата в Аллах. Дори тези, които убиват само заради обещаните им наслади в рая, убиват заради надежда за чувствено удоволствие. Те нямат нищо общо с истинските вярващи в Аллах. Вярващите се отказват от страстите и жаждата за блага в света, като са доволни от всичко, което Аллах им дава в живота. Мисълта им е насочена единствено към бъдещия вечен живот и блаженството чрез сливане с Аллах, Възлюбения и Милосърдния. За съжаление някои хора, чиито сърца Аллах е запечатал, не виждат в Корана истинските послания за доброта и любов между хората. Те разбират само онези обещания за наслади в рая, които бяха предназначени за моите съвременници, навикнали да вярват само на онова, което могат да помиришат и опитат с уста или поемат в ръка. Това бяха алегории, които те възприеха буквално. Как да опишеш вечното блаженство в Бога на онези хора, които са объркани от заблудите на сетивата и сърцата им са закърнели за Любовта към Аллах?    
Николай се замисли над последните думи на събеседника си. Дори не забеляза как изведнъж стаята на Пророка изчезна и той се озова до едно дърво, под което беше застанал някакъв човек в поза за медитация.     Когато видя изправения пред него младеж, Буда – това беше странният медитиращ мъж, подкани Николай да се приближи по-близо и го заговори. Не е нужно да поясняваме, че отново предпочете да използва разбираемия за нашия герой български език. Явно за основателите на религии езиците не бяха проблем, включително трудния за чужденците български език    .
- Знам какви мисли те вълнуват. – подхвана темата Буда – Аз напълно разбирам колко несъвършен е човешкият род. Заобиколен е от страдание – раждане, житейски неволи, болести и смърт, но всеки народ постоянно намира нещо, върху което да спори и да се бори с отдалечените народи, като непременно желае да наложи на останалите своята гледна точка. Поради това, докато бях сред хората, аз не съм им говорил за Бога и всички философски тънкости относно душата, духа и разликата между Атмана и Брахма, които вълнуват почитателите на Веданта. Аз им прогласих съвсем проста истина, която според мен не би предизвикала глупави дискусии, пререкания и борби. Хората трябваше да запомнят единствено, че животът им е страдание, а причината за страданието е тяхната жажда за чувствени наслади и привързаност към земните блага. Загубата на близки хора, страхът от загуба на богатства и блага и принудата да живееш не така, както ти се иска, предизвикват страдание и неудоволствие. Дори и удоволствието предизвиква страдание, защото е преходно и изчезването му носи тъга. Всичко това поражда чувства и жажда, които непрекъснато те връщат на земята сред това страдание. Аз обявих на хората, че има път за освобождение от това страдание. Този път се състои в премахването на жаждата и привързаността към света. Всичко се постига чрез отказ от алчността и излишните желания за чувствени наслади, които тук на земята предизвикват недоброжелателство към другите хора. Това е така, тъй като материални блага и наслади няма за всички хора.  Ние възприемаме останалите като конкуренти и пречка за постигане на желанията си. За да не вършим подобни грешки, нужно е да тренираме волята си чрез медитация, съсредоточаване и въздържание от желания за придобивка на блага. Но трябва да следваме среден път, като нито изпадаме в краен аскетизъм, нито се поддаваме на желанията си за придобивки и наслади. Нека просто да следваме правилно виждане и контрол над сетивата си; правилно осмисляне на околния свят; правилна реч и добро отношение при контакт с останалите хора; правилно действие - изразяващо се в благодеяния и отказ от насилието над живи същества; правилен начин на живот, който избягва грубостта и храната, заради която са убити животни. За да овладеем сетивата си, които са основния източник за изкушенията на света, ние живеем чрез правилни усилия, правилно насочване на вниманието на сетивата си и правилна концентрация чрез медитацията. Всичко казано дотук е толкова просто за разбиране и единствено е нужна воля, за да промениш навиците си на живот, без дори да си чел прекалено много книги и да влизаш в глупави дискусии за божественото. Моето учение е предназначено дори и за най-низшия и необразован човек, чиято воля обаче е достатъчно силна, за да постигне вечното блаженство на Нирвана.
- А какво е Нирвана? – полюбопитства Николай.
- С това понятие аз исках да насоча хората към същинската им цел. Не исках да ги заблуждавам с обещания за някакво индивидуално блаженство и райски наслади. Тогава по какво би се различавало освобождението от робството на света, ако отново беше свързано с наслади. Чрез търсенето на Нирвана исках да покажа на хората, че вечното блаженство е сливането им с колективния Космически разум и Първоизточник. Индивидуалното и фалшиво его не е безсмъртно, то умира заедно с личността, превърнала се на прах. Страстите, емоционалните предразсъдъци, замъгляващи разума, не са вечна същност на човека.  Преражда се и е безсмъртна не личността, а висшият Аз на човека, частица от Единния Космически Разум. Дори и докато е жив човек, истинското му удовлетворение и наслада идват от усещането, което го кара да чувства останалите човеци като част от себе си и от една единна същност. Това е простата истина. Всякакви спорове и караници на религиозна тема са безсмислени. Ако хората започнат да спорят за глупости, то тогава избухват религиозни войни и насилия, нямащи нищо общо с разума. За да избегна подобна възможност, нарочно не съм говорил на последователите си за нищо друго, освен за истината, че светът и страстите му са страдание, а освобождаването от индивидуалния егоизъм е постигане на истината и Нирвана.    
Щом каза тези думи, Буда отново потъна в медитация под дървото. Изведнъж светът около Николай се завъртя и той отново се озова в креслото си, удобно изтегнат пред камината, където дървата вече догаряха. Но стаята беше топла и уютна. Николай се замисли над това, което беше видял и чул. Съдбата не пожела да го срещне с Исус Христос, може би защото беше християнин и познаваше учението на Спасителя. В него беше вложена цялата мъдрост на предходните векове и религии. Може би затова Николай се срещна с някои от проповедниците на тези други религии, защото трябваше да проумее, че истината на всички религии води към една общочовешка цел. Не беше нужна миналата и днешна глупава вражда и неразбиране между религиите. Защото всички казваха доста близки по смисъл неща. Обаче в проповедта на Христос всичко е приело завършен вид. Той прогласи да обичаме всеки човек като самия себе си и да не правим на другите това, което не желаем да правят и на нас. Общата религиозна истина, че желанията за блага и чувствени наслади пречат на спасението и вечния живот, от Христос беше обобщена в изразите: "Блажени бедните духом, защото е тяхно Небесното царство" и "По-скоро камила ще премине през иглено ухо, отколкото богат да влезе в Царството Небесно". Старозаветната религия, чийто последен пророк беше Мохамед, повеляваше вярата в един Бог, състрадание и милосърдие към близките хора. Но в Стария завет оставаше правилото «око за око, зъб за зъб» по отношение на враговете, което в Новия завет беше отменено и това беше великата отлика в мисията на Спасителя. Христос обяви, че заповедта на небесния му Отец е да се молим дори и за враговете си, като ги обичаме, защото Бог носи светлина и блага за всички. Трябва да обичаме Бога, а тъй като Бог носи добро на всички, ние също така е нужно да бъдем добри към всички. Тази вяра много напомня на проповедта, която Николай чу на полето Курукшетра, че трябва в деятелността си да подражаваме на деятелността на Бога, без да се стремим към отплата и към плодовете на делата си. Защо да бъдем добри дори и с онези, които искат да враждуват с нас? Защото те са също толкова объркани и нещастни същества, като нас самите. Нещасти са, защото са изгубили усещането си за вечна благодат и наслада в Единството и Любовта към цялото Творение, която се постига чрез единение с Бога. А Бог е всъщност онова вечно и разумно начало Първоизточник и Създател, Космически разум, събрал в себе си колективното съзнание на всички творения. Творенията живеят в Него и са безсмъртни заради неговата вечност. Въплътени в материалния свят, човеците и останалите живи същества губят това усещане за единение и блаженство. Те го търсят, но не го намират в света.  Всички хора търсят щастието, но не осъзнават, че то не се постига чрез задоволяване неразумните импулси на фалшивото индивидуално его. Всичко още повече се обърква, ако в религиите хората отдават прекалено голямо значение на богословските и философски спорове за Троицата, Светия Дух, Атмана, Брахма и т.н. В това отношение Учителите на човечеството като Буда и Христос са подходили много мъдро, като в учението си са говорели най-вече за онези неща, които ще направят хората по-добри, ще ги освободят от страстите им, за да влязат в Нирвана или Царството Небесно, т.е в единение с Бога. Ако последователите на възникналите по-късно религии са изпаднали в богословски дискусии и караници, то отново причина е било личното его на всеки един мирянин или църковник, което винаги иска да се изкара по-право от егото на останалите миряни. А какво значение има дали например мюсюлманинът не вярва в Троицата като християнина, ако и в двете религии се проповядва хората да обичат Бога, а следователно и всички живи същества, в които Той се проявява. Когато се караме, а още по лошо - убиваме, само заради несъгласие по дадени ритуали или богословски въпроси, ние нарушаваме най-важните морални изисквания на всички религии - не убивай живи същества, не обиждай себеподобните си, не завиждай, не върши насилие над по-слабите и т.н. Те са еднакви за всички ни, независимо дали сме християни, мюсюлмани, хиндуисти или будисти. Всеки може да възрази на това и да намери стотици разлики между религиите. Дори може да обвини опонентите си, че не познават Библията или друго Свещено писание. Но не е ли по-лесно и по-добре за всички нас да търсим онова, което е общо и най-важно за човека и неговата душа? Нека не се правим на прекалено начетени заради егото си и да блеснем пред другите със знания, като откриваме различията в многообразието. Нека постъпваме по-смирено и да виждаме еднаквото, простотата и чистотата в името на мира и разбирателството. Богословската и философска начетеност често пречат на човека да бъде мъдър, защото много факти и детайли му пречат да види простотата на една обща за всички религии истина. Тъкмо по този начин трябва разбираме думите на Лао Дзъ:
"Верните думи не са красиви.
Красивите думи не са верни.
Който знае, много не обяснява.
Който обяснява - не знае много.
Мъдрият не е начетен.
Начетеният не е мъдър".
Освен причините за религиозните спорове, Николай най-накрая научи отговора на въпроса, който търсеше в началото на своето малко приключение. Той разбра причината и за националните вражди. Хората в материалния свят бяха разделени от преградите на различни раси, езици, народности и религии. Всички те се привързваха към общността, сред която живеят. Тъй като не бяха способни да възприемат света в неговята цялост и да разберат, че всички хора са братя и част от едно Единно съзнание, те възприемаха за свои само най-близките им  човешки общности, като прехвърляха върху тях стремежите на своето собствено его. Хората в повечето случаи обичаха своята държава, език, религия и обичаи не толкова заради самите тях, колкото заради своята принадлежност към тях. Да обичаш и уважаваш своето е израз на достойнство. Но мнозина бъркат достойнството с фалшивото его. А егото не просто иска да изживее своето, а непременно иска да го наложи и на останалите, без да се пита дали те го искат. Ние мечтаем народа, държавата и религиозната ни общност да са велики, само защото принадлежим към тях и по този начим подхранваме егото си. Още по-глупаво се получава, че някои бягат от живота в своята родина, отиват в някоя европейска държава, но не могат да избягат от егото си и пак искат да наложат своя стил на живот, обичаи и религия на жителите на страната, която ги е приела. «Великите» европейски сили обаче няма какво да се оплакват, защото им се връща тъпкано за колониалното им имперско минало, когато те искаха да наложат своя стил на живот над останалите представители на човечеството в Африка и Азия. Те дори и днес все още робуват на парите, желанието си за надмощие над останалите народи и изсмукване на техните блага за своя полза.
В крайна сметка обаче Николай разбра и нещо много важно. Желанието ни за разбирателство с другите и нашето миролюбие не бива да ни превръща като в овце за заколение. Не бива да допускаме някой да ни налага своето политическо и религиозно господство, само защото ние мразим насилието, кротки сме и не се противим на злото. Всеки трябва да се бори и сражава срещу неправдата и насилията, като изпълнява дълга си пред своята общност и човечеството. Подобно на Арджуна, който изпълни дълга си и влезе в сражение с нечестивите си братовчеди на полето Курукшетра. В думите «не се противете на злото», нека разбираме, че не трябва да откликваме на злото с неговите качества – отмъстителност и злоба. Не бива обаче да се оставяме на злия човек да ни убие или подчини, защото това би означавало триумф на злото. Защото божественото вътре в човека не може да бъде унижавано, а единствено уважавано и утвърждавано. Подражавайки на Бога, ние трябва да разпръсваме мрака и да налагаме светлината. Длъжни сме просто да отбием атаката на нечестивците, като изпълним дълга си, но без отмъстителност, гняв и опиянение от победата.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krastyo1975
Категория: Други
Прочетен: 65982
Постинги: 105
Коментари: 29
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031