Прочетен: 466 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.12.2014 16:01
Липсата на лично време за четене, размисъл, съзерцание и творчество обаче не е единственият проблем пред щастието на човешкия род. Нашите предци от село, обработващи земята, са имали активна работа най-вече през летния сезон, в който все пак църквата им е осигурявала достатъчно празници, като през зимата те са имали повече от месец почивка. Но това не е събудило жаждата им към познания, съзерцание и размисъл. Техният ум вече е бил закърнял, като душата им е била лишена от естествения си стремеж към познания. Те само са усещали, че не са напълно щастливи, но не са можели да си обяснят напълно причината. На тях им е липсвал един важен елемент от развитието на човека – образованието като първоначален тласък към търсенето на истината. Липсвали са книги и библиотеки, които да им открият широки хоризонти. Поради това, когато господарите и властниците, чужди и свои, са искали да имат покорни работници, лишени не само от средства за препитание, но и от желание да реят ума си към звездите, за да имат под ръка хора, максимално полезни им за печеленето на богатства, те са занемарявали масовото образование или в много по-далечното минало изобщо не са го развивали. Така и културата на цели народи е оставала на едно ниско равнище. В някои общества само класата от чиновници и висши функционери, редом с управниците по произход, е имала рядката привилегия за добро образование. Следователно, за да се развие истинският талант на всеки човек, привилегиите в образователната система трябва да отпаднат. Още от училищната скамейка талантите трябва да се търсят, дори и да произлизат от бедна колиба. Разделението на класи не може да отпадне, защото дори и в съвършено общество хората нямат еднакви таланти. Но трябва издигнатите да премахнат напълно от сърцата си високомерието и да уважават човека с ниско обществено положение, който единствено поради по-лошите си умствени и телесни заложби трябва да е получил тази участ. С други думи – без класовост не може, но трябва да изчезне всяка «богоизбрана» каста. Трудът, доходите и свободното време са еднакви права на всеки, дори и на най-низшия. Несправедливо е да смятаме, че за да имаме непрекъснато работещи неквалифицирани работници, трябва да ги лишим от лично време и образование, за да нямат друг избор, освен да са ни полезни. Трудът, образованието и свободно време трябва да бъдат разпределени справедливо, за да може всеки да има възможност да устреми погледа си не само към земята, но и към небето. Именно в баланса е истината, защото нито постоянното реене в облаците, нито непрестанното ровене на земята са добри за благото на човечеството. Трябва някой и да произвежда, но този някой не бива да бъде лишен от възможността да чете, размишлява и съзерцава в отпуснатото му по закон лично време и пространство. Ако не го прави, тогава случващото му се сиво ежедневие ще си е само негов проблем. В крайна сметка от правото на лично време за четене, размисъл, творчество и съзерцание ще се ползват най-вече тези, които имат действителна жажда за познание и духовен живот. Тези, които нямат нужда от подобни неща, също ще бъдат полезни на обществото, като естественият им стремеж към материални блага ще ги превърне в добри земеделци, занаятчии и търговци. Но за да не бъдат подобни души поставени в робското положение да слугуват на други, като трудът и времето им бъдат откраднати, то държавата трябва да помогне едни да развият свой семеен бизнес в градовете, а най-бедните да получат своя земя, селата да бъдат заселени с окаяна беднота, да се създаде обща инвентарна база от машини, семена и др., които тези хора, обединени в частни кооперативни стопанства, да използват общо в браски труд, като получават приходите от своята лична земя. Други трябва да получат финансова подкрепа и възможност да отглеждат животни за мляко, вълна и други продукти. Когато човекът има свой занаят или парче земя, тогава той не е роб на други, които го карат да им работи непосилно дълго време. Така страната ни ще се превърне в пример за подражание, а не в просяк и посмешище на Европа.
След като гарантира справедливото препитание на всички свои граждани, държавата ще има и моралното право да наложи ред и спазване на вечните добродетели, като наказва строго престъпленията. Управниците трябва на първо място да дават пример по добродетели, защото и най-малкият техен порок дава лош пример на всички останали.
Задачата за постигане на горепосочената справедливост е единствено в ръцене на държавата и най-вече на образователната система. Само тя може да определи за какво жадува една човешка душа – за познание и съзерцание или за материални блага. Тогава едни хора ще бъдат насочвани към попрището на държавника, учения и човека на изкуството, а други към усвояване на занаяти и практически умения. Нужно е да се направи така, че в гимназиите вече да е ясно кой какви таланти притежава, за да се прекрати практиката Университетите да приемат на килограм студенти, които са финансово състоятелни да си плащат семестриалната такса. След подобна практика неминуемо се появяват връзките при уреждане на работа или безработицата на квалифицирани кадри. С това се възражда и кастовото устройство на обществото ни. Единственият цар в обществото ни трябва да бъдат не произходът и семейното положение, а заложбите на всеки един индивид и само те да определят неговото място в обществото. Нужно е широко приложение на психологията и други методи за познание на човешката душа, за да може своевременно талантът да бъде открит и развит. Но тези размисли все пак са още утопия, преди да се преодолее личното его на родителя, който иска да види момчето или момичето си, макар и лишено от талант, на мястото на някой друг.
За съществуването на добро образование и култура, което да достигне до всяка жадна за познание душа, е нужно функционирането на духовни институции като библиотеки, училища, университети и академии. Засега не е открит друг начин, освен по-богатите и издигнатите сами да отстъпят от егото си и да подсигурят съществуването на духовните институции на държавите. Всяка нация се нуждае от просветени и заможни люде, които по пътя на дълга еволюция да са изминали пътя от първоначалното натрупване на средства до осъзнаването, че личното богатство трябва да служи и на обществото. Както национален, така и световен проблем е, че интересите за трупане на печалби и алчността замъгляват съзнанието на най-богатите хора в света, като демонът на консуматорското общество все повече ги завладява и отдалечава от съзнанието, че е нужна храна и за душата. Тежко и горко на онези народи, които тепърва трябва да изграждат своя заможна класа, постигнала положението си с познание и инициативност. Само такъв елит, възпитан и просветен, може да се грижи и за духовните институции на своя народ. Никой не може да очаква от наркопласьорите, сводниците, мутрите и всякакви тъмни субекти да се грижат за подобни неща, защото те не са част от един бизнес елит, утвърден от традицията и времето в рамките на поне 2-3 поколения. Елит, който е имал времето да се просвети. Такива народи, лишени от духовна и финансова аристокрация, стават още по-лесна плячка на световните корпорации, които не се грижат за културата на отделните народи, а искат да ги подчинят на една глобалистична и консуматорски ориентирана стратегия.