Едно от вечните несъвършенства на човешкия род, което предизвиква критиките на мислителите от векове, са разделението и бариерите между хората и народите на социален, религиозен, езиков и народностен принцип. Религиозните и социалните различия спадат към изкуствените бариери между хората, а езиковите и народностните към естествените и съобразени с природата. Дори и изкуствените религиозни и социални различия, които изглеждат най-преодолими, се оказват сериозно предизвикателство дори и за днешните общества, поради това, че личното его и гордост на висшите класи, невежеството, суеверията и предразсъдъците все още са живи дори и там, където уж образователната система е най-всеобхватна. Понякога точно образователната система налага стереотипно поведение в рамките на една социална, религиозна и народностна общност. Особено сложно е преодоляването на класовите различия, защото то предполага справедливо признание и висока оценка за личните таланти, реализация, труд и време.

Докато за преодоляването на религиозните противоречия е нужно просто усъвършенстване на човешките личности – борба с фанатизма, суеверията и предразсъдъците, съвсем другояче стоят нещата с езиковите и народностни бариери. Тук объркването понякога става още по-голямо, защото често зад маската на религиозни противоречия, всъщност стоят междунационални. Сложността произтича от обстоятелството, че от една страна съществуването на отделни народи и езици не противоречи на природата и разума. Това не са изкуствени, а напълно естествено възникнали във времето различия. Както съществуват хора с различен характер и убеждения, което обогатява пъстротата на света, така съществуват различни народи, които също обогатяват земята със своите колоритни особености. Но от друга страна в отношенията между народите възникват и изкуствени бариери, които са същността на проблема. За да обясним защо естествената и непротиворечаща на разума отлика между народите се превръща в сериозна и непреодолима бариера, предизвикваща противоречия, трябва да направим аналогия между отделните хора и различните народи. Социалните противоречия по произход са сходни с началото на националните вражди. Всички хора се раждат голи и братя помежду си, но именно социалното превъзходство на едни над други е наложило изкуствени бариери. Тези бариери са изкуствени, тъй като класовото обособяване в исторически план често е изключвало вземането под внимание на естествените различия в дарбите и способностите на хората, които извисяват едни над други. В повечето случаи просто се е приемало от закостенялата традиция, че едни са господари по рождение, а други, независимо от талантите им, роби и слуги. Точно това е несправедливостта в обществото и затова разумните мислители са смятали, че прогресивното развитие трябва да върви от свобода за малцина към свобода за всички човеци.

Но не е ли така и при народите? Не трябвали да ги разглеждаме като колективни същества, огромни единици от човешкия род, чиито права за лична свобода и развитие на собствена самобитна култура са толкова необходими, колкото е необходима свободата да самоусъвършенстване и реализация за отделния човек. Трябва да приемем, че щом силите на Твореца, които движат Вселената, са създали народите на малката ни планетка, това има свой дълбок смисъл. Може би всички народи, подобно на хората, трябва да изживеят напълно правото си на самоусъвършенстване и реализация. В това се състои тайнството на красивата пъстрота на земята и всемира. Но причините, че не всички народи са на едно ниво на развитие, не са само расови или някакви други естествени фактори на различие в психологията на поведението за народите. Тези фактори са исторически. А постигнатите по исторически път различия са напълно изкуствени, подобно на социалните бариери в обществото. Понякога, както хората от елита гледат на обикновения човек, сякаш той е плужек или насекомо, така и определени народи на базата на по-благоприятни географски и исторически фактори, отпуснали им достатъчно време и възможности да развият своя етична система, култура и икономически просперитет, са могли да изпреварят други народности, като са забравили за природното право на всеки народ да бъде свободен и да се усъвършенства. Те са се самообявили за някакви божества, изключително издигнати над останалите народи общности, около които се върти историята на цялата цивилизация. Те дори са си самоповярвали, че светът и историята са създадени само за тях и само техните езици и култури трябва да се налагат в един глобализиран свят. Това е абсолютно детинско съзнание, подобно на някогашното съзнание на цялото човечеството, от което то се опитва да се отърси, но все още не е успяло напълно. Някога хората са били учени от религиите, че цялата Вселена е създадена заради нас хората, като нашата земя и слънце са били в центъра на всемира, докато звездите са само фон на нашето съществуване. В тези времена хората са гледали отвисоко на другопланетяните, наречени за по кратко извънземни, или в най-добрия случай не са подозирали за съществуването им. За нас само земната цивилизация е имала природно право на съществуване. По подобен начин днес се държат и някои народи, които си въобразяват, че само защото са имали в миналото много колонии и ресурси, позволили им да се самоусъвършенстват и да наложат езика и културата си над нецивилизовани аборигени, днес имат правото да налагат не само езика, но и азбуката си на други народи, които са имали дързостта да си изобретят своя. Това надменно самосъзнание си проличава от холивудските или британските филми, в които ако извънземна цивилизация направи глупостта да установи контакт с подобна детинска цивилизация като нашата, то винаги го прави с англоговорящи американци или британци, тъй като очевидно малките зелени човечета не са в час с кирилицата, българския и руския. Ето всички тези детински стремежи са основен проблем. Днес някои държави желаят непременно да се наложат, като изискват в името на братството между народите само другите нации да направят отстъпки и да се откажат от националното си его, азбуката, езика и културата си, та да се установи един глобализиран консуматорски ред. В този нов ред дори и правото да реализираш свръхпроизводството си на пазара се полага само на „богоизбраните”. Всъщност тези хора за култура и не мислят, а само за пазари и пари. Те не искат и да учат езика на плебеите, защото всички трябва да знаят езика на тях – патрициите. Егото на такива народи се надува до неузнаваемост. А точно налагането на едно его над другите е абсолютно противоречащо на разума, защото подтиснатото его донася раздразнения и противопоставяне. Това е все едно един човек да лиши всички други от правото да се самореализират и да ги превърне в роби. Тогава въстанието на робите е неизбежно. Както не е редно един индивид да устрои добре живота си за сметка на страданията на останалите, така не е редно и един народ да подчини останалите, като ги лиши от азбука, култура, собствен просперитет и достойнство. Следователно, за да разрушим изкуствените бариери между народите, всички нации трябва да направят отстъпки от егото си, като позволят и на останалите да развиват своята самобитна култура. Поради това налагането на един език и азбука не са решението, а всички трябва да изучават езика на останалите и да уважават културата им. Нека писателите, философите и учените заедно с техните преводачи да са истинските посланици на народите. Факторите, които ще ни обединяват, са общият принос на всеки народ към културното наследства на човечеството, чрез произведенията на най-надарените и напреднали личности сред всяка една нация, оставена свободно да развие своите възможности. Възможности, които се развиват, когато нацията сама определя съдбата си и никой чужд фактор не изсмуква ресурсите й. Това би било постигнато по-скоро в съюз между нации и държави, а не в една империя, в каквато неизменно се превръща една федерация. Във федерация отново незрялостта и егото на някои народи, почувствали се по-силни, ще отнемат правото за реализация за останалите по-малки народности. Дори и ООН трябва да се реформира, за да служи за равномерното развитие към прогрес на всички стари нации, които в определен период от хилядолетната ни история са допринесли към общото ни културно наследство чрез азбука, език и произведения на изкуството. Тук не бива да се гледа колко многобройна е една нация, а действителният и принос, който трябва да бъде признат и оценен по достойнство. ООН трябва да престане с практиката да обслужва единствено 5 Велики сили, победителки във Втората световна война. Само просветеността и обмена мужду културите ще превърне следващите поколения в граждани на света. Защото за един гражданин на света е еднакво задължение да цени и признава не само личните таланти и правото им на реализация, но и колективните постижения на народите, пълният израз на тяхната самобитност. Само след векове на самовъзпитание и контакти можем да постигнем и чудото, наречено единно човечество. Но това ще е утопия, докато отделни народи не превъзмогнат егото си и желанието да доминират над останалите.

"Трябва да приемем, че щом силите или провидението, което движи Вселената, е създало народите на малката ни планетка, това има свой дълбок смисъл".
Вселената е създадена с цел и я движат законите на Твореца, които поддържат битието. Вие говорите за някакво абстрактно провидение. За какво обединение говорите, когато хората са толкова разлини по различни признаци. основната причината за раделениеот не е егото, а истината. Тя винаги конфронтира хората.
В какво трябва да се обединим?

Благодаря Ви за забележката по отношение на неправилното ми изразяване, чрез думата "провидение". Напълно я приемам и затова направих редакция. Наистина съжалявам, че в момент на невнимание съм се изразил извън своите собствени разбирания. Но по отношение на истината аз смятам, че точно тя би ни обединила, а не да ни конфронтира. Това, което отделните хора и народи възприемат за "истина", като влизат в противоборство с "истината" на другите, не е реалната истина, а фалшива, продиктувана от тяхното индивидуално или колективно его. Така че продължавам да мисля, че тъкмо егото - лично и колективно, е онзи фактор, който поражда шовинизъм. Що се отнася до това, което ни обединява, вече съм го казал - общият принос на всеки народ към културното наследства на човечеството, чрез произведенията на най-надарените и напреднали личности сред всяка една нация, оставена свободно да развие своите възможности. Възможности, които се развиват, когато нацията сама определя съдбата си и никой чужд фактор не изсмуква ресурсите й. Разширих по този начин отговора и го включвам в текста, пак благодарение на твоя въпрос, за което пак благодаря.