Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2014 17:25 - За скрепяващата сила на Любовта, носителка на всички добродетели
Автор: krastyo1975 Категория: Други   
Прочетен: 369 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.08.2014 14:17


Най големите блага в този свят произлизат от Любовта. Но не тази любов, която привлича плътски мъжа и жената, а онази, която свързва всички души в една. Именно тази любов прави разликата между себичния човек и онзи, който е способен да обикне и другите души. Тя прави разликата и между добродетелния по възпитание и добродетелния по природа. Само добродетелният по природа може да остане постоянен в достойнствата си и трайно да остане истински приятел, защото достойнствата му произлизат от Източника на самия живот и топлещата сърцата ни Светлина, която намира израз чрез привличането на Любовта, скрепяваща в единство целия Универсум. Именно заради тази своя любов добродетелният по природа просто обича Извора на силите във Всемира, които се проявяват чрез Светлината или Словото като светещо сърце на Битието, което поддържа чрез силата на Любовта непрекъснатото движение и звучене на силите на проявлението, излизащи от Извора на живота, за да поддържат вечното движение, завръщат се отново в него, след което отново възхождат и се проявяват. И така до безкрайност.

Тези, които са добродетелни по възпитание и религия, обаче имат нужда от внушението, че трябва да се боят от Първоизточника, от който са родени и са част те самите. Така, за нуждите на тяхното превъзпитание, е бил създаден един ревнив и строг Бог, който следи всяка наша крачка и от когото всички трябва да се боят. Но ако знаем истината, че сме създадени по образ и подобие на Бога, защото сме част от него и латентно носим неговите възможности, защо е нужно да му приписваме нашите несъвършенства – ревност, гняв и дребнава отмъстителност за непослушанието ни? По този начин, както пише Плутарх в трактата си „За суеверието”, хората са създали своите богове по подобие на земните тирани, от които, естествено, всички се боели. Така се родило глупавото суеверие, което по израза на същия Плутарх карало хората да пристъпват към „храмовете и към светилищата на боговете сякаш към меча бърлога, змийско гнездо или леговище на морско чудовище”.

Но сътворението на човека по образ и подобие на Бога не е дело на един единствен ден, а на цяла епоха, която все още продължава като процес. Макар че всички изначално сме образ и подобие на Бога и носим тези латентни възможности в сърцата си, не всички ги проявяват напълно в реалността. Отделните хора в различна степен притежават тези качества в зависимост от способността си да устояват на изкушенията на страстите и инертността на тялото си. В днешни дни в пълна сила по образ и подобие на Бога пребивават само най-съвършените от нас – добродетелните по природа, които, без да е нужно някой да ги кара да треперят от съзнателно изопачения образ на Бога, са изпълнени в цялото си същество със скрепяващите връзките им с останалите хора любов, справедливост, трудолюбие, щедрост и желание да даряват милостиня, да правят безвъзмездни услуги, честност и любов към истината. Такива хора, дори и да не са публично религиозни и деклариращи вярата си, са обичани от Бога, защото дават възможност чрез тях неговите сили да намерят израз в живота. Възможно е сред тях да срещнете дори и такива, които си въобразяват, че са атеисти, без да са в действителност, само защото са отвратени от лицемерието на публичния религиозен култ. Но по ирония на съдбата често точно такива хора са проявители на споменатите по-горе качества, които са всъщност качествата на Бога, на Първоизточника и неговото проявление във Всемира. Ако Той не беше точно това, дори във видимата Вселена нищо нямаше да е така хармонично подредено и красиво, макар понякога да настъпват катаклизми. В противен случай щяхме да имаме само катаклизмите и разрушенията.

Съдейки от горните разсъждения, можем да заключим, че хармонични личности са все още само малцина – онези, на чията енергия, честност, всеотдайност и талант се крепи истински обществото ни. Благодарение на тези, които са превърнали латентната възможност в истинско подобие на Бога, се случват хубавите и радостните неща в живота. Точно тези хора руският историк Лев Гумильов нарича пасионарии, не можейки в тогавашните атеистични времена по друг начин да обясни това предразположение за саможертвеност. Но без такива човешки същества животът би бил единствено сиво ежедневие сред вълчата конкуренция на самоизяждащи се индивиди, които не поддържат истински приятелски отношение, а фалшив морал, зад който се крие завист, интригантство, ненаситна амбиция, алчност за пари и безчувственост към нуждите на другите. Именно обстоятелството, че това вълче настървение и самоизяждане съществуват, показва, че човечеството все още не е достигнало до етапа да бъде в цялото си подобие на божественото и ангелското и да е едно цяло с тях. Именно лошите постъпки на хората и тяхното несъвършенство са причина да съществува понятието „Гняв Божи”, което всъщност не е нищо друго освен закон на кармата. Не Бог ни наказва, а ние се отвръщаме от Него, като чрез делата си носим и лошите последици. С други думи, не бива да си представяме Първоизточника като същество, което ревниво следи всяка наша постъпка, за да пусне гръм върху главите ни. Просто ако извършим злодеяние, се изправяме пред съда на колективното Космическо съзнание, което чрез любовта слива всички ни в една Душа и Дух. Ако ние излъжем в живота приятелите си и човешката общност, сред която живеем, ще бъдем отлъчени заради нечистата ни съвест, неподобаваща на чистотата на останалите. Така и лошият човек сам се отлъчва от божественото и ангелското, като нечистата му съвест го обръща с гръб към светлината и с лице към тъмнината. А чистата съвест, любовта и удовлетворението от добре свършената работа отличават в мига на смъртта праведния от грешника.

Но кое е онова обстоятелство, което е превърнало толкова много хора в България и по света в самоизяждащи се вълци? Според мен това е лъжливото им вътрешно убеждение, че нямат душа, която да живее вечно след смъртта. От там и липсата на знание, че този живот след смъртта е възможен не като отделна личност, която умира в действителност с тялото, а като душа – носител на съзнание, което е частица от Космическото съзнание. Следователно вечният живот е възможен само в Бога и никога извън него. Но за да го постигнем, трябва да живеем отдадени на другите души.Липсата на това знание кара мнозина да си кажат: „Защо ми е да правя безвъзмездни услуги на другите и да ги карам да се чувстват добре, след като самият аз живея само тук и сега? Защо да не си правя кеф само на себе си и за най-близките ми, доколкото са лоялни към мен, да се наям, напия и съвокупявам до насита, защото след смъртта ме чака тъмнина и небитие”? Така сами се впускат към това, от което действително се страхуват и обръщат гръб на най-ценното си – безсмъртната в Бога, т.е в Извора на съществуването, своя душа.

Така и в днешни дни виждаме как много хора се увличат в прелестите на този живот и пренебрегват бъдещия. Борят се за държавни постове, длъжности, носещи власт и пари. Те правят това с цената на предателство към родина, приятели и дори най-близките си хора. Те пак биха могли да постигнат нещо значително, ако служеха за доброто на останалите хора, защото в света провидението подкрепя добрите човеци, като ги укрепва със сила. Но повечето хора, подтикнати от гордостта си и неверието в Бога, забравят, че славата и силата принадлежат само Нему. Те с дива ярост се самоизяждат, щом някой друг посегне към любимите им играчки, наречени власт и пари. Действията на подобни хора, които са мнозинство, могат да убият таланта и делата на тези, които действително работят за общо благо. Така те обричат цялото общество на провал. Затова единственото спасение е повече хора да усвоят принципите на доброто в самата си същност и да се трансформират от добродетелни по възпитане в добродетелни по природа. Тогава всички ние ще развием най-добрите си таланти и ще ги проявим не само за наше благо, но и за доброто на родината ни България, света и останалото човечество. В противен случай или негодниците трябва да бъдат превъзпитани с насилствени методи, нямащи нищо общо с днешната ни демокрация на свободията и заобикалянето на закона, или цялата ни държава и народът ни, или дори човечеството, да се погубят в огъня на консуматорското общество и порочността.

 







Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krastyo1975
Категория: Други
Прочетен: 65974
Постинги: 105
Коментари: 29
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031