Като гледам какъв цирк е в България, ми е чудно как може тези наши хора да си мислят, че всичко това ще продължи вечно. Отдавна се отказах да коментирам нашите циркове, защото техните сценаристи са като мравки, които пренасят зрънцата в своя си мравуняк, без да забелязват бурята, която всеки момент ще го разруши. Но това е съдбата на мравките, те виждат само трохичките и житните зрънца, но не и хулиганът, който с крак ще разбута мравуняка им. Те са спокойни, че избраха "правилния" партньор, който е силен и непобедим, ще ги пази, за да могат те спокойно да трупат и трупат в мравуняка си и да усвояват едни средства. Но за тяхно съжаление нищо не е вечно и ако световното статукво се промени, те не са подготвени за сътресенията. Те се научиха да не мислят със своите глави, а да подражават. Като жабата, която видяла, че подковават вола, и сама вдигнала крак. Единственото, което могат, е да говорят това, което се харесва на господарите им и да се зъбят на техните врагове, преди още господарите им да са се озъбили истински. Ако обаче новите "партньори" ни вкарат в някакъв траен и глобален конфликт, който при това не е само в Украйна, но тлее в Сирия и Ирак, никой няма да може да спаси онези, които само подражават на големите и не виждат по-далече от носа си. Тогава може да има нова национална катастрофа, но се опасявам, че няма да има съд над виновните, защото може и да нямаме държава, която да го проведе. Тогава може и да е твърде късно.                                                          
Думите ми звучат прекалено емоционално, но тревогата ме подтиква да ги произнеса, за да не се случат. Искам и се надявам да се лъжа, но все пак трябва да имаме едно на ум, че ако "партньорите" ни сгрешат фатално, ще ни въвлекат в непредвидими събития. НАТО, тази отживелица от Студената война, която винаги е била доминирана от САЩ и Великобритания, сега оправдава съществуването си, като иска да възкреси единственото нещо, на което то се основава - вечният враг и по точно Студената война с Русия.
Най-правилната ни позиция сега е да се дистанцираме от имперските интереси на която и да е от Великите сили, като се опитаме да балансираме, запазвайки добри позиции в ЕС, добри отношения с Русия, но без да заставаме безусловно на нито една от страните в конфликта. Също така, пред общата опасност, трябва да преглътнем трудното историческо минало с православните нации на Балканите и да търсим едно взаимно партньорство, гарантиращо стабилността на Балканите пред външна опасност.                                         
Всъщност, колкото и някои да не харесват ЕС, в момента той е най-силната ни гаранция за някаква имагинерна сигурност, докато НАТО ни въвлича само в опасности, които за мижавата ни армийка са непосилно изпитание. Ако правилата в ЕС ни ограничават да спираме тук потока от бежанци и да им предоставяме бежански статут, тъй като европейските страни си имат достатъчно имигранти, то самият бежански поток се дължи отново на грешките на "партньора" зад Атлантика, само подпомаган от погрешната европейска политика. Затова към твърде имагинерната гаранция за сигурност от ЕС трябва да прибавим и добите ни отношения с Русия, тъй като окончателното изгаряне на мостовете е направо пагубно. Така че моля президентът да не използва тази реторика срещу Русия, защото много добре знае, че сме хора с празен тумбак, дори без чифте пищови. От друга страна, трябва да заемем балансирана позиция, подходяща за малка страна като България - да не извършва крайни действия и да не прави сметки без кръчмар, да балансира и пази добри отношения най-вече с близки по език и култура партньори като Русия, но не и да подкрепя старите им имперски амбиции, които за нас също са вредни и подтиснически. Все пак поне на мен не ми се иска българският народ да пролива кръв за ничия чужда кауза, пък било тя и печелившата, било руска или американска. Нека да не се врем между атовете, когато се ритат, защото ние ще бъдем смазани. С други думи, не съм съгласен с Плевнелиев, но също така и с крайните русофили. Може да сме малки, но не ни е излишна разумност и миротворческа позиция.                                                                     
Пиша това, с ясното съзнание, че всякакви коментари тук във Фейсбук са излишни, защото с тях не можем да оправим прекалено сложните проблеми на света. Или имаш ресурс и действаш или нямаш никакъв такъв. А ние, потребителите на Фейсбук, сме от вторите. Но се надявам тези, които имат ресурс да действат, да не действа, ако това е пагубно за нас.