Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
напред към подвизи гигантски
ти българите поведи!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме
и враговете да сломим.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
и сили тъмни и тирански
със страшна ярост да отвей!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат вражи племена!