Ние, поколението на 70-те години, тогава бяхме деца. Тепърва трябваше да се учим, да получим опит, за да бъдем полезни за общността си. Когато вече имаме възможност да работим за нея, действията на нашите предшественици са на път да ни оставят без общност, за която да горим. Голямата трагедия е, когато виждаш как народа и страната ти са изправени пред пропаст, но не можеш да направиш нищо. 

Едно от нещата, които днес ме дразнят особено, е това, че някои изцяло идеализират годините между 1944 и 1989 г. и винят за всичко годините след 1989 г. Това са пълни глупости! Ако народът ни беше навлязъл в прехода духовно здрав и единен, неподатлив на усвояване на чужди пороци и запазване на своите положителни достижения, нямаше да се случи всичко това. Корените на злините винаги са във времето преди тяхното поникване над земята. Истината е, че народът ни навлезе в прехода недостатъчно здрав духовно, с крайно материалистически нагласи на част от поколението на 50-те и 60-те години, когато режимът е бил доста по-ограничаващ и поводи за идеализации липсват. Спомените на някои хора са от 70-те- 80-те години на миналия век, когато режимът е бил доста по-мек. Поне аз си спомням, че през 80-те в моите детски години дядо ми и баба ми ни събираха на Бъдни вечер, като отбелязвахме това съвсем открито. Не мисля, че това е било възможно по-рано.

Но много по-важна е културната среда от 70-те – 80-те години. Онова, заради което особено ценя Людмила Живкова, независимо чия дъщеря е, че през втората половина на 70-те години започва една културна политика, която ако беше продължена, народът ни щеше да навлезе в прехода далеч по-готов в духовно и нравствено отношение. По това време, доколкото следя годините на публикации, за пръв път на български са преведени доста достижения от световното философско, историческо и литературно наследство, които преди това не са били достъпни на роден език. Идеята за самоусъвършенстване на човека чрез запознаване с постиженията на световната култура и за създаване на хармонично развити личности от българското образование беше една добра идея, която след смъртта на Людмила беше папагалски повтаряна от управляващите. Но дори и папагалско повтаряне на идеите на Людмила Живкова доведе до една по-благоприятна духовна среда. Това омекване на режима и възможността за по-голяма свобода на мисълта и духовните интереси, следването и на стари традиции поне в тесен кръг, създаде условията за това сред поколението на 70-те и 80-те години да се подготви появата на умове, с които България трябваше да се гордее. Ако не беше този културен поврат в политиката, подет по инициатива на Людмила Живкова и нейното пряко обкръжение, българският народ щеше да навлезе в прехода далеч по-неподготвен в нравствено отношение и днес поставен на ръба на оцеляването, нямаше да има никакви шансове. Днес поне надежда има в лицето на определени по-издигнати в нравствено отношение личности сред българите, но този шанс трябва да бъде използван. Защото не веднъж в нашата история, въпреки добрите предпоставки, тъмните и разрушителни сили са взимали връх.

        Макар че културната политика от 70-те и 80-те години благоприятстваше появата на умовете, които да изведат българите сред водещите народи в културно отношение, преходът беше обсебен от онези, за които важат текстовете на Георги Марков за хората, податливи на един материалистичен светоглед, поклонници на благата и спокойния и охолен живот, липсата на опора във вяра и нравствени ценности. Сред такива поколения именно се създаде легендата Запад (вещите: chitanka.info/text/2898/44#textstart; хората и животът: chitanka.info/text/2898/45#textstart), като чуждопоклонството и преклонението пред лъскавите блага на Запада надделяха пред нравственото разбиране, че трябва да се запазим като общност, сред която царува съпричастност, взаимопомощ и почит към добродетелен начин на живот. Разбира се, не бива да се правят генерализации, сред хората от 50-те – 60-те години имаше и съвсем разумни хора, наследили високата нравственост на родителите си, но властта и преходът след 1989 г. бяха узуприрани именно от наследниците на онези партийни кръгове или близки до тях персони, които още много преди 1989 г. бяха попити от легендата Запад и се възползваха от благата на Запада след командировки в чужбина (достъпни за неслучайни хора) и в Кореком, докато лицемерно ни налагаха социалистическа скромност. Точно тези хора пропиляха духовния капитал, посят през 70-те и 80-те години, макар че остатъците от този капитал все още ни дават шанс за оцеляване.

 В крайна сметка след 1989 г. хората, които бяха лакоми за лъскавите блага на Запада, докато същевременно не виждаха друг път освен слушането на инструкциите на Голям брат, след като останаха на сухо и не можеха вече да разчитат на Москва, веднага се обърнаха към Вашингтон и неговите верни пуделчета в Европа. Преди 1989 г. голяма част от нашия твърдолинеен партиен елит сляпо подражаваше и въвеждаше всичко съветско, като напълно разрушаваше нашите национални специфики. Неговите наследници, възпитани да не мислят, а слушат чужди господари, не можаха да намерят друг път за страната ни, освен да започнат да въвеждат чрез сляпо подражание всичко американско и евроатлантическо. Дори и част от интелигенцията, отвратена от политиката преди 1989 г., подкрепя подобна политика, като си мисли, че бягството от онова време непременно трябва да е хвърляне в други чужди лапи. Това е като махало, което никога не застава в средата. Затова тук ще повторя думите си, които написах преди повече от месец по повод на реакцията на българите за изборите в САЩ: Единствената разлика между времето преди 1989 г. и сега е тази, че все още не са се досетили в петък вечер да ни пуснат за един час новините на CNN на английски. Национални траури за починали президенти на САЩ просто не е имало, защото през последните 27 г. те успяват някак да изкарат живи двата си мандата. Може би разликата се състои в това, че чух как българи са ходили на църква и палили свещи за победата на единия от кандидат-президентите в САЩ. Преди 27 г. това не носеше много добра атестация, а и генералните секретари се избираха не в свободни избори и нямаше нужда от подобни инициативи. Както виждате тук в уравнението не присъства ЕС. Много е ясно защо още от времето на плана Маршал.

Голямата трагедия на българския преход е именно тази, че той беше узурпиран от тези, които са виновни за духовната ни нищета, тези, които останаха недокоснати от разведряването на духа през 70-те – 80-те години. Единственото спасение на българския народ е да повери съдбата си на хората, в които е жив все още духовният капитал, натрупан не само по онова време, а които са съхранили нравствените устои на нашите далечни предци. Тук не става въпрос за противопоставяне млади-стари. На България могат да служат всички млади и стари, запазили българските идеали и надградили над тях. Защото днес вече е създадено едно младо поколение, рожба на общественото състояние през 90-те години и в началото на века ни, които днес са склонни да служат на модерни чужди принципи и политики, следвайки идеологически опорни точки, без да се интересуват откъде идват парите. Точно за част от тях бях писал следното във Фейсбук: Прасето от "Фермата на животните" с име, каквото може да му даде само англичанин като Дж. Оруел, вече е отгледало и възпитало младите кученца, които ще захапят такива като нас от междинното поколение, което още помни какво беше преди и сега. Само че то обучава част от кученцата да вярват, че няма нищо по-добро от днешните ценности, а останалите палета напротив - да вярват, че времето преди 27-28 години е било само голямо блаженство. Така ще се попречи да надигнат глави тези, които знаят, че ни трябва напълно нов път, а всичко минало и настояще е това, което ни убива, защото вички днешни беди си имат много далечни причини за следствието - пълна бездуховност и материализъм, раждащи хора без сърца.

Пътят на България трябва да бъде напълно нов духовен път. Път на напълно независимо съществуване и баланс между великите сили, следвайки нашите интереси. България имаше този шанс в началото на прехода, и ако тогава бяхме тръгнали по този път, днес съдбата ни щеше да е друга. Но ние допуснахме преходът да бъде овладян от онези, които мечтаеха само за собственото си облагодетелстване, за които понятия като род и родина бяха замъглени от комунистически интернационализъм. Днес те замениха този интернационализъм с евроатлантизъм, защото просто не могат да мислят и действат самостоятелно. Трагедията беше и в това, че поколението на 70-те и началото на 80-те години, които носеха в душите си семето на посети духовни блага, все още беше в детската си възраст и не можеше да поеме юздите на страната ни в онези превратни времена. Те бяха поети от неблагонадеждни ръце, заради което днес берем горчиви плодове.