Ако приемем, че историята е всъщност биография на човечеството като колективен дух, то биографиите на отделните личности са частици от общочовешката биография. Човечеството се разделя на два типа хора – творци на историята и потърпевши или нагаждачи към историята. От значение са индивидуалните биографии на творците на историята. Защото творците на историята се ръководят от Духа, а нагаждачите към историята - от тялото си. Но всъщност активността на отделния човек се дължи на духа, който го оживява. Тялото само по себе си е само част от мъртвата, инертна материя. Следователно, образно казано, творците на историята са духа на човечеството, а нагаждачите негово тяло. Тялото винаги следва духа и прави онова, което той му нарежда. Ако историята на народите е микроистория като част от макроисторията на човечеството, то разделението творци - нагаждачи съществува и сред отделните народи, подобно на разделението сред човечеството като цяло. Отделните народи също са колективни индивидуалности и част от човечеството също толкова, колкото като негова част е всеки отделен човек.
След като изразихме разсъжденията си за разделението на човечеството на дух и тяло или по-точно – на творци и нагаждачи към историята, трябва да кажем няколко думи за това, което определя дали един човек е творец или нагаждач към историята. Същият принцип определя и това дали един народ е творец или потърпевш, т.е нагаждач, в общочовешката история.
Творците на историята, представляващи духа на човечеството и на отделните народи, се отличават от останалите човеци по това, че са осъзнали своите творчески заложби, притежавани от всички човеци като потенциал, който обаче не всеки е осъзнал и развил. Осъзналите своите творчески заложби човеци, напълно разбират, че те не са тяхни, а са проявление на Бога вътре в тях. Осъзнали това, те знаят, че ако способностите им са насочени в служба на нещо добро за сънародниците им и цялото човечество, нищо не може да им се опре и да застане на пътя им. Подобни осъзнати личности никога не се приспособяват към външния свят, а като истински творци го променят и моделират според порива на творческото си начало, което е божествено. Но да твориш история, значи да поемаш рискове и да се подлагаш на опасности. Както пише още Монтен: „Който не се излага на опасности и изпитания, той не може да претендира за чест и радост – неща, които идват след смели действия”. Това нещо обаче остава незабелязано от нагаждачите и потърпевшите в историята, които виждат само последствията от творчеството и заслужената почит в обществото. Когато хората, спадащи към потърпевшите от историята или тялото на човечеството и народите, видят проявлението на творческото божествено начало в един човек, те определят подобен човек като гений, забравяйки, че нищо не им пречи и те да проявят този гений, стига да го осъзнаят. Именно това неразбиране за личната отговорност и възможността сам да станеш част от творците на историята поражда и завистта. Хората, които завиждат, всъщност не осъзнават, че завиждат на Бога, защото той е истинската причина за тези способности, които може да развие всеки, стига да се постави в осъзната служба за общото благо, което изисква подлагане на опасности, изпитания и саможертва. Но не всеки има опита и силите, за да осъзнае това и да го развие като заложба. Да се завижда е по-лесно, отколкото да положиш усилия. Още на 22 години един от творците на историята – Наполеон Бонапарт, пише следното за участта на себеподобните си:
 «Ако човекът почувства пламъка на гения да гори в гърдите му? Нещастният, аз го съжалявам; той ще бъде предмет на възхищение и на завист, но и най-нещастен от всички... Пламъкът на гения! Нека не се безпокоим: толкова рядко се ражда... Колко години минаха, без природата да го създаде! Гениалните хора са метеори, предопределени да изгорят, за да осветят своя век”.
Потърпевшите от историята, т.е тялото на човечеството, обединяват всички онези хора, които винаги гледат да се приспособят към външния свят, за да оцелеят. Те прекалено често употребяват думата „невъзможно” като вярват, че хората и народите са силни или слаби по принцип – по рождение и откакто свят светува или поне поради историческите обстоятелства и традиции. Според тях нищо не може да промени нечия участ, която според убеждението им е предопределена. Цели народи прекалено много са обезверени и точно липсата на вяра в своите способности им пречи да се разгърнат, както подобна липса на увереност пречи и на отделния човек. А съзнанието определя битието – щом мислиш, че си слаб и не можеш да промениш това, значи винаги ще си останеш такъв по собствена вина. Подобна слабост се наблюдава в поведениета на онези народи, които винаги са гледали да копират чуждия опит, за да оцелеят или да се конкурират с останалите - именно защото начело им са стоели не творци на историята, а нагаждачи към нея. Но нагаждачите към историята имат и едно отрицателно свойство, което е толкова пагубно, че народите никога не бива да допускат те да изплуват отгоре като ръководна класа. Тъй като не са осъзнали творческите си сили, които Бог допуска да се проявят само, ако са вкарани в служба на всички човеци, нагаждачите към историята се стремят, щом получат дори и незначителна власт, да се обогатят и да оправят най-вече себе си. Това е истинско бедствие за народите, овладени от нагаждачите към историята, а не от творците й, т.е от тялото, а не от духа. Защото нагаждачите към историята като тяло на народите се ръководят от телесните си страсти и потребности и не са способни да преодолеят себе си, за да служат пълноценно на своя народ. На това са способни само творците на историята – по-точно духът на човечеството и народите. Докато не положат усилия да осъзнаят творческите си заложби и принципът, според който те се проявяват, нагаждачите или потърпевшите от историята може да се занимават със занаяти, търговия, като полицаи и обикновени войници, но не и да ръководят институциите и армията на държавите си или да творят в полето на изкуството и науката. Защото тялото е полезно с практическата дейност, но го направлява единствено духът. За жалост обаче се случва твърде често в обърканите общества творците да се занимават с търговия и производство, а нагаждачите към историята - с политика и култура. Тогава настъпва и трагедията на тези народи, допуснали подобно объркано устройство. В какво се състои тази трагедия?
Историята често е показвала как силни в миналото народи са се разлагали като общество и дори са изчезвали от лицето на света, докато други, на пръв поглед малки първоначално народи, са ставали образец за всички останали и са налагали езика и културните си ценности на света. Ако нещо е пречело на отделни народи да се проявят пълноценно, това е било именно разместването на местата в обществената йерархия – този който е трябвало да управлява е орял на нивата, а онзи, който е трябвало да оре на нивата е управлявал като министър. Затова всеки един народ може да стане творец на историята и да се превърне поне в регионална сила, само ако по някакъв начин творците и нагаждачите към историята сред този народ се сплотят, преодолеят завистта и неразбирателството, всеки заеме своето истинско място и всички започнат да работят за общото си благо. Творците да ръководят движението напред и нагоре, подобно на духа, движещ ръцете и тялото, а нагаждачите към историята да се доверяват, като се съсредоточат в своите задължения да следват мъдрите и способни хора сред народа си. Но подобно нещо никога не се е случвало доброволно, тъй като всеки, дори и да не е творец, има естествена склонност да наложи егото си. Поради това в определени исторически моменти са се въздигали онези народи, сред които поне няколко творци на историята са се налагали в управлението, като са успявали да открият и съберат повечето останали способни и талантливи хора, да ги поставят на местата им и да им дадат възможност да се проявят. Когато този ред се е разлагал, това е носело след себе си и упадък на обществото. Колкото повече творци на историята намират истинското си място и се проявяват сред един народ, толкова повече расте и неговото величие.
Всички размисли дотук показват кои са основните слабости в историческото развитие на българския народ. Той е можел и все още може да стане един от народите, които са творци на историята, но трябва да се обедини около истински талантливите и способни личности от своята среда и да им позволи да се проявят, без да се завижда и пречи на усилията им. За жалост, отново трябва да напомня, че това няма как да стане доброволно. Трябва някой да организира всичко, да пресече завистта и егото на недостойните и да постави достойните на местата им, за да издърпат всички – и духа и тялото на народа ни, към пиедестала на величието.