Днес живеем във време разделно. Съвестта на всички ни е изправена пред изпитание. Твърде лесно е тя да бъде приспана и да се превърнем в съучастници на злото и разрухата. Пред очите ни цели народи са обладани от демона на противопоставянето. Всичко това ме накара да се замисля какво принуждава милиони хора да приспят съвестта си.

За да си отговоря на този въпрос, се обърнах към собствения си душевен мир и се запитах каква е най-голямата опасност за моята съвест. Оказа се, че съм бил подложен на изпитание съвсем наскоро. Информацията за за смъртоносната ебола в Африка, която съвсем не е за подценяване и е още една причина да смятаме днешните времена за твърде опасни, предизвика за момент в съзнанието ми страх. А този страх поне за миг провокира в мен жестоки идеи за това как тази зараза да се ограничи и да си остане само в Африка. В този кратък, но всъщност безкраен за съвестта ми миг, бях загубил любовта в себе си, липсваше истинско съчувствие към заразените, а те просто бяха опасност, далечен враг, който трябва да бъде неутрализиран със всякакви средства, защото ни заплашва. След малко обаче гласът на съвестта се обади и ми заговори: «Не губиш ли човешкото в себе си? Съвземи се!» Тогава осъзнах, че тъкмо страхът е най-прекия път към ада. Именно той ни лишава от любовта, която е единственият ни паспорт към безсмъртието в Бога. Страхът от реален или въображаем враг ни отвръща от светлината и ни обръща към тъмното начало. Тези които са гледали знаменитата поредица «Междузвездни войни», знаят, че бъдещият Дарт Вейдър се обръща към тъмното начало чрез омразата, защото е податлив към страха за близките си хора – майка му и неговата любима. Така и всеки друг човек, когато изпитва страх от някакъв враг, този враг губи за него своето човешко лице, а се превръща в проблем, от който трябва да се отървем. По този начин всеки от нас, без да се усети, дори може да се окаже съучастник в престъпление.

При горните ми разсъждения чудно ли е, че днес цели народи се превръщат в съучастници на престъпление? За тях в понятието «враг» не са включени жените, децата, старците и инвалидите на отсрещната страна. Представата им за врага е просто каменната физиономия на един лидер и неговите мускулести войници. За да се отърве от страха си обаче, подобен народ не забелязва, че умират и деца, жени, старци и много други невинни хора. Той се превръща напълно в коравосърдечна тълпа, движена единствено от «патриотичните» чувства на своето самосъхранение. В подобни моменти крясъците «слава на родината» са неудачни, защото те са доволство от убийства.

В последните месеци сме свидетели как пропагандата от две различни страни възбужда страха в сърцата на милиони хора, като демонизира до неузнаваемост врага на отсрещната страна. Всички загубват здравия си разсъдък и докато довчера са се кълнели, че следват разума, днес виждат срещу себе си единствено стоглаво чудовище, което трябва да бъде убито хладнокръвно. Ето, по този начин всички са готови да напуснат пътя на разумността и правдата, и докато им се струва шега, могат да разпалят дори нова световна война. А тази нова война е лишена от всякакъв героизъм, защото съвременните оръжия за масово поразяване ни отдалечават от рицарските времена, като ни превръщат в жалки убийци или жертви (пушечно месо). Днес между героя и убиеца крачката е само една – страх, трансформиран в крайна омраза към врага. А днешните мощни и разрушителни оръжия още повече усложняват нещата.

Написаното дотук не е призив да изоставим дълга си. Ако нашето отечество един ден бъде разкъсано от хищници, ние сме длъжни да изоставим писалката, ралото и струга и да тръгнем срещу разрушителя на хармонията и достойнството ни. По-добре е да умрем, отколкото да бъдем роби на чужди интереси! Но трябва да тръгнем на поход, само ако врагът ни е нападнал пръв. Защото за съжаление в този свят на вълци понякога онези, които се лишават от ноктите си, предпочитайки позора пред насилието, получават и позора, и насилието, като биват изяждани. Но дори и да бъдем принудени да тръгнем срещу враг, докато вървим срещу него, не бива да крещим «слава за родината». Защото именно тогава бихме се превърнали в убийци. Не бива никога да ликуваме, дори и да побеждаваме врага. Защото, както е казал мъдрият китаец Лао Дзъ: «Когато две армии се срещнат, побеждава онази, която побеждава със скръб» и още по важно: «Който тържествува при победа, на убийството се радва. Да се радваш на убийството на хора значи да загубиш единството си с всичко под небето».

Така че, дори и когато си мислим, че воюваме за правдата, трябва неизменно да помним, че срещу нас имаме не чудовище, а объркани и нещастни хора, които като нас също търсят хармонията в себе си и като нас са затворници в оковите на световните страсти.

за съжаление точно така стоят нещата в живота днес както Вие казвате: "Така че, дори и когато си мислим, че воюваме за правдата, трябва неизменно да помним, че срещу нас имаме не чудовище, а объркани и нещастни хора, които като нас също търсят хармонията в себе си и като нас са затворници в оковите на световните страсти.
Поздрав Дора