Прочетен: 600 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2014 12:35
Точно преди 100 години се разиграват драматичните събития, довели до избухването на Първата световна война. Тогава имаше един човек, който можеше навреме да спре това безумие, като въздейства на цар Николай да не въвлича Русия – това беше Распутин. Но на 29 юни, точно ден след атентата в Сараево, срещу Распутин е извършено покушение (не случайно), което го задържа на легло в болницата в Тюмен до 18 август, когато войната отдавна е избухнала. Но довереникът на царицата прави последен опит да спре пагубния за Русия конфликт. Той пише на царя следната телеграма:
«Не се оставяй да те въвлекат във война! Това ще е краят на Русия и на царя и ще струва последния мъж на Русия!»
След като царят разгневен не обръща внимание на тази телеграма, Распутин му пише следното писмо:
«Драги приятелю,
Аз отново ще кажа: заплашителен облак виси над Русия, нещастие и много страдание, тъмно е и никаква светлина не прониква. Безкрайно море от сълзи и кръв.
Какво ще кажа? Няма думи, страхът е неописуем. Знам, всички искат от тебе война, и верните ти, защото не знаят, че това е гибел! Тежко е Божието наказание, защото измине ли се този път, това е началото на края.
Ти си цар, баща на народа, не позволявай на безумеца да триумфира и да се хвърли сам, а да хвърли и народа към гибел. Дори и да победите Германия, какво ще стане с Русия? Трябва да се обмисли, че всичко може да бъде иначе, а не както си го представяме. От памтивека не е имало по-горчиво страдание, всичко ще се удави в много кръв, умирането ще е безкрайно и грижите също. Григорий»
И това писмо остава без последствие. Сбъдват се пророческите думи на руския поет Лермонтов, написани още през 1830 г. в стихотворението му "Предсказание":
"Настанет год, России черный год,
Когда царей корона упадет;
Забудет чернь к ним прежнюю любовь,
И пища многих будет смерть и кровь;
Когда детей, когда невинных жен
Низвергнутый не защитит закон;
Когда чума от смрадных, мертвых тел
Начнет бродить среди печальных сел,
Чтобы платком из хижин вызывать,
И станет глад сей бедный край терзать;
И зарево окрасит волны рек:
В тот день явится мощный человек,
И ты его узнаешь — и поймешь,
Зачем в руке его булатный нож:
И горе для тебя! — твой плач, твой стон
Ему тогда покажется смешон;
И будет всё ужасно, мрачно в нем,
Как плащ его с возвышенным челом."
Каква е най-важната поука от този текст? През 1914 г. руският цар се чувства на върха на вълната от всеобщ патриотизъм и налудничаво въодушевление пред едни непредвидими събития, които са се развили прекалено бързо, за да се реагира адекватно. Следват мобилизацията и войната. Тогава всички в Европа са били заслепени, а на малцината пацифисти като Распутин и Жан Жорес им била запушена устата. Така че, нека всички хора разберат, че ако всички ти крещят „Осанна!”, един ден могат да закрещят и „Разпни го!” Нека да помним най вече думите: „Трябва да се обмисли, че всичко може да бъде иначе, а не както си го представяме».
Свръхсекретната връзка между Бащата на к...
Свещенната сила на договорите