Да си мислим, че днешните хора не са склонни към саможертва и всеотдайност, е напълно погрешно. Дори и в днешното консуматорско общество съществуват много хора, съхранили душата и сърдечността си. Снобизмът и интелектуалните размишления в уютен кабинет с камина, в която приятно пукат горящите дърва, могат сериозно да ни подведат по отношение на способностите на обикновените хора. Героизмът е относително понятие. Както не можем да сравняваме актьорската игра на онези, на които режисьорът е поверил главната роля, с представянето на младите артисти, добрали се единствено до поддържаща роля, така не можем и да сравняваме обикновените хора с онези, на които съдбата е предопределила при определени обстоятелства да станат герои. Никой не се ражда герой. В това ни превръщат животът и житейските обстоятелства. От друга страна, не можем да изискваме от мнозинството човешки същества да бъдат на едно ниво в идеите и разбиранията си. Всеки е жертвоготовен според разширението, до което е достигнало неговото съзнание. Един е всеотдаен и жертвоготовен при по-големите обстоятелства, а друг при по-малките. Но все пак е полезен от гледна точка на вселенския разум.

            Ако си седим на топличко в къщи и разсъждаваме единствено въз основа на прочетеното или видяното по новините, ще си съставим погрешното мнение, че основният движещ мотив на днешните хора са парите и приятния животец. Следователно ще си въобразим, че съвременниците ни в мнозинството си не са склонни на саможертва. Но защо непременно трябва да търсим жертвоготовността и всеотдайността във видимите за всички жестове и постъпки? Защо една майка или баща, готови да жертват свободното време и живота си заради бъдещето на децата си, да са по-малко герои от онези, за които пише в учебниците по история? Ако един човек се е жертвал за родината си и заради доброто на народа си, а друг се е жертвал заради рожбата си, и в двата случая жертвата е направена заради онова, което е осмисляло живота на конкретната личност. Щом някой е намерил обект, към когото да насочи любовта и всеотдайността си, независимо дали става дума за един човек или за цялото общество, то той е достоен да се нарече човек с голямо «Ч». Ако си станал съпричастен към нещо друго извън теб, ако си обикнал поне една друга душа дотолкова, че да си склонен да се жертваш за нея, то това е истинска Любов, правеща ни част от хора на човечеството. В този хор едни са солисти, а други просто хористи, но всички имат обща заслуга за човешкото благо, независимо колко видима за историята и обществото е тяхната саможертва. Поне така разбирам думите на Шилер в «Ода на радостта»:

                                        Който е честит да има

                                       благ приятел в тежък час,

                                       кой спечелил е жена любима,

                                      с нас да пей - да пее с нас

                                       тоз, що „своя“ назовал би

                                      тук една душа макар!

                                      Който - не: със тихи жалби

                                      да напусне тоз олтар!  (превод Асен Разцветников)

Следователно основният ни стремеж не трябва да бъде да сме някакви студени «герои» като бюстовете, дялани от камък. Основната ни задача е да бъдем и да си останем добри човешки същества. Нашата вяра в Бога не трябва да се изразява в студена ритуалност, а в способността ни да протегнем ръка на събратята си в труден момент. Не е нужно да декларираме вярата си с поклони, жестове или мисионерски «подвизи», по важно е да не бъдем жестоки към по-слабите от нас, а да им помагаме.

Ако си силен в обществото, твоята задача е да подпомагаш и насърчаваш слабите и неуверените да станат силни и способни.  Не всички могат да бъдат еднакво уверени. Понякога добрината може да се сътои в това, ако видиш някой срамежлив и неуверен човек, да не му се присмиваш за неуспехите или веднага да го осъждаш, а да му дадеш кураж. Ако видиш пък талант и увереност, да не им завиждаш и тъпчеш, а да им създадеш благоприятни условия да се проявят, без да ги възвеличаваш, за да не се възгордеят. Не на последно място, евентуално доброто ви положение в обществото може да ви направи благодетели на бедни и онеправдани. Бъдете уверени, че само тогава вие ще почувствате удовлетворение от положението и възможностите си.

Ако си просто обикновен и отруден човек, дори и дребният жест - да спреш и да помогнеш на някой стар или болен човек да пренесе багажа си или да го откараш до дома му с колата си, е достатъчна всеотдайност пред висшето начало. Както е казал един наш поет, не търсете Бог в небесата над облаците, а в душите и сърцата си, търсете го във всеки страдащ до вас човек, на когото не е късно да подадете ръка и да го окуражите. Да му осветите живота с истината, че дори и да е слаб сега, може да стане силен и способен, ако се учи и расте духовно. Именно това е благословението, което съдбата ни дава. Тя непрекъснато ни осигурява възможности да изкупим предишните си лоши постъпки, като направим поне малко добро на хората, с които случайността ни среща на улицата.