Още в древната индуска философия се говори за трите гуни - качества, на които е подчинена душата на въплътения в тяло човек – саттва (добро, святост, мъдрост), раджас (страст) и тамас (инертност, невежество). Във философията на Платон например също се говори за три същности на душата – най-висшата тласка човека към ученолюбие и търсене на истината, втората го прави гневлив и честолюбив, а третата и най-низша същност го обвързва прекалено с тялото и неговите стремежи към чувствени наслади. Ако наблюдаваме внимателно хората, ще видим, че нито един от тях не е освободен от потребностите на тялото си и фалшивия си „аз”.

            Един човек може да бъде добродетелен, ако успява да държи под контрол желанията на тялото си и фалшивия си "аз". Най-низши са желанията на тялото за телесни наслади и отдалият им се напълно става користолюбив, а ако се отдаде на телесната инертност – дори ленив. Желанията на фалшивия "аз" пък са свързани с ненаситен стремеж към почести, а допусналият ги в сърцето си става честолюбив и гневлив. Само стремящият се към познанието за истината развива ученолюбие и любов към мъдростта.

            Но никой човек не може да бъде мъдър и отдаден на познанието, ако не са задоволени поне минимално потребностите на тялото или фалшивия му "аз". Ако човекът бъде оставен съвсем без пари, гладен, жаден и необлечен, съвсем естествено е у него да се разпали поне временно користолюбието. Затова разумният трябва да се стреми да получава поне нужните доходи от честен труд, за да не допусне дори за миг гласът на тялото му да го овладее. От друга страна - ако човек получава някакви доходи, но не от работа, свързана с най-големите му таланти, като те са оставени без внимание от околните, той без да иска става честолюбив и търси повече признание за способностите, които му доставят най-голямо удоволствие от използването им.

            Поради това хората, които притежават ученолюбие и стремеж към мъдростта, трябва непрекъснато да прилагат талантите си в полза на обществото, като се грижат да получават срещу това справедливо заплащане и удовлетворение от извършеното, за да се преборят с гласовете на тялото и фалшивия "аз". Тогава ще могат напълно да се отдадат на ученето, творчеството и мъдростта, а користолюбието и честолюбието няма да ги изкушават. Само такива хора мога да бъдат учени, хора на изкуството и държавници, изцяло отдадени на заниманията си. Обществото не бива да допуска те да не прилагат ученолюбието си и способностите си, защото ще ги тласне към користолюбието или честолюбието.

            Тези, които не могат да се освободят от користолюбието, стават за земеделци, работници, занаятчии, тъговци. Онези пък, които не могат да се освободят от честолюбието си, са достойни за професията на военни и полицаи. Това е естественото разпределение на професиите. Ако някой допуска повече от нужното користолюбие или честолюбие, не е добър учен, писател, художник, музикант или държавник.