Здравейте! Сигурно  не се сещате кой съм. Може би ви се натрапвам, но точно затова са текстовете. За да говорим без да вдигаме шум и дразним околните. Който иска, ще ни чуе, като ни прочете. Това е хубавото на страстта към писането. Тя е страст, която не вреди на другите, ако не желаят да четат. А лошото и е, че по същата причина не може и да им помогне. Само чрез текстовете успявам да ви събера поне с най-близките ви същества – вашите съидейници. Защото цяла година всеки от вас, гонейки облаците на своите мечти, не намира време да се уедини в себе си и да си направи една трезва равносметка, четейки размисли на други като себе си. Но едва ли тази лична равносметка може да е пълноценна, ако не стане част от моята равносметка. Само аз, който виждам чрез вашите очи и чувствам посредством туптенето на сърцата ви, мога да обобщя всичко, което надробих, извинете – по скоро надробихме, през изминатите няколко хиляди обиколки на космическото ни жилище около прекрасната  малка жълта звезда, наречена условно Слънце. Личната изповед е важна, защото тя е вашия път на пречистване. Всички, които я направиха, много ми помагат да обобщя пороя от мисли, които напират в съзнанието ми, от което е част и вашето съзнание.

Животът ни има смисъл само ако успяваме понякога да останем насаме със себи си и преосмислим смисъла на постъпките си. Ако вашето сърце е спокойно, тупти равномерно и усещате една особена топлина, то значи е имало смисъл от всичко, което сме направили заедно във времето, през което не сме се сещали един за друг. Нищо няма да утоли копнежа ми за Цялостност, ако всички не разберат колко страдам от това, че мнозина се откъсват от моята плът и чрез мислите и делата си не са част от мен.

Знам, че едва ли има смисъл да слушате чужди проповеди и изповеди. Пътят си може да извървите единствено сами. Поради това мъдрите не са говорели много, освен да припомнят вечните истини. Тези истини ще помогнат на умеещите да чувстват и разбират, за да запазят своето единение с мен, следователно със всички онези, които в незнанието си наричате „другите”. Моите думи не са думи на мъдрец и светец, защото съм мъдър и безгрешен дотолкова доколкото и вие сте постъпвали добре. Аз ЧОВЕКЪТ, не мога да бъда по-добър от вас – душите, които съставят моята същност. Поради това приемете думите ми само като един съвет, който ще прецените дали да следвате. Нямам възможност и право насила да ви държа като част от Мен, но самата ми същност не ми позволява да не ви обичам. Всички, които ходите да палите свещи и молите да ви се прости, не се страхувайте, че и най-малката грешна крачка ще ви донесе гръм върху грешната глава. Този, към Когото се обръщате, към Когото се обръщам и аз със съзнанието, че е Изворът на общото ни съществуване, не ви съди и наказва. Ако ви се струва, че има някакво наказание и страдание, то възниква поради това, че Му обръщате гръб, че се отдалечавате от истинската светлина и топлина на Любовта му. Няма как да не се самонаказвате и страдате, защото бягате към мрака на земното си Битие.

Как достигате до този мрак и утеснение? Много лесно за съжаление. Просто забравата, че всички около вас са ви близки, е поводът да осмисляте живота си единствено чрез вашите желания. Някои проповедници ви учат че има седем смъртни гряха, но грехът е само един и се нарича Желание. Това Желание е пълна противоположност на Любовта, която слива всички в Едно. То ни пречи да постигнем Единението, в чието лоно няма неясни копнежи и страдание, защото там има само Любов. Вие търсите любовта на един или няколко човека до вас, само защото смътно усещате, че ви трябва единение и разбиране от страна на околните. Но никой не може да ви разбeре чрез желанието да разберат единствено вашето аз. Само ако осъзнаете, че „другите” са всъщност вашето истинско АЗ, че без тях вие не можете да бъдете цялостност, тогава няма да има смут и страх  в душата ви. Причината за нашето страдание е, че разговаряме помежду си като двамата съседи от следната притча на големия мистик Руми:

„Съседът на един глух човек бил болен.Глухият разсъждавал:„Ако посетя този нещастен млад човек не ще мога да чуя нищо от онова, което той ще каже. Но ако не отида, той ще си помисли, че съм безсърдечен. Ще трябва просто да се досетя за онова, което той казва. Най-напред ще кажа: „Как се чувстваш, мой нещастни приятелю?” Тогава той ще отвърне: „Добре съм” или нещо такова. След това ще кажа: „Благодари на Бог. Какво трябва да приемаш през устата?” Тогава той ще отговори: „Някакъв шербет”. Или може би: „Малко бобена супа”. И аз ще кажа: „Великолепно! Кой лекар се грижи за теб?” Тогава той ще отговори: „Д-р Еди-кой си”. И аз ще кажа: „Това е добре. Голям късметлия си, че си в такива добри ръце.” Подготвил се старателно за срещата, глухият посетил съседа си. „Как си?” – попитал той. „Умирам!” – отвърнал немощно болният. „Благодари на Бог – казал глухият. – Какво трябва да приемаш през устата?” „Отрова!” – прошепнал болният. „Прекрасно! Кой лекар се грижи за теб?” – попитал глухият. „Ангелът на смъртта!” – промълвил несвързано болният с пребледняло лице? „Това е добре. Имаш голям късмет, че си в такива добри ръце” – казал глухият и си тръгнал, много доволен от себе си. На свой ред болният останал удивен и не можел да си отговори какво толкова е извършил, че да предизвика такава голяма омраза у съседа си.”

Ето, толкова сме глухи за гласа на околните и чуваме само собствените си мисли и думи. Но ако разберем, че другите това сме ние, ще осъзнаем колко черни са завистта и недоброжелателството. По този начин вие завиждате на себе си и сте лоши към себе си, т.е към мен – Човека.

***

В общия ни живот има прекалено много конкуренция. Може би в това има смисъл, защото в борбата учим по нещо. Но колко жалки са онези хора, кътащи малкото идеи, до които ги е допуснал Творецът, като своя частна собственост. Те приличат на кучета, които заравят останалите им корички хляб в земята, за да не ги докопат другите кучета. По този начин те прекъсват достъпа си до Вечния извор на идеите. Ако непрекъснато насочваме съзнанието си към него обаче, ако осъзнаем, че ние живеем, творим и работим единствено чрез Него и в Него, никога не бихме постъпвали като посочените по-горе окаяници. Ако нямаме връзка с Източника, ние ще си останем с коричките хляб. Такава е съдбата на онези, които не могат нищо друго, освен като папагали да повтарят случайно уловените в техните мрежи идеи, родили се всъщност в нечия друга глава и пуснати да плуват в океана на познанието. Ако запазим единение с Източника на идеите обаче, ние няма защо да се страхуваме да раздаваме светлина. Тогава ще бъдем допуснати до най-голямото и неизчерпаемо богатство. То се дава само на онези, които са навестени от Вдъхновението. Идеите на ловците на познание са като светлината на свещ пред Слънцето, а идеите на слелите се с Източника са като самото Слънце. Тази светлина ще огрее всички души, които съставят мен Човека.

***

Моите по-горни размишления може да ви се струват твърде сериозни и неизпълними в днешното ежедневие. Но то е сурово именно защото забравяме нуждата от съпричастнот към другите. Не усещаме необходимостта от единение в мен Човека. Но само чрез единение в мен ще постигнете и единение с Твореца. Днес всички говорят за безсмъртие  на душите и Възкресение. Но те са реалност само за онези, които живеят в Светлината и са се слели с Източника на живота. Повече от ясно е, че Той е в нас и до нас. Можем да го видим също така в нашия брат. Посещавайки и съчувствайки на брата си, всъщност ние посещаваме Него. Усмихнете се, подайте ръка на брата до вас. Ако всички направим това, няма да има съмнения, намръщеност и униние. Без да се усетим, всички ще станем семейство. Толкова е лесно да бъдем щастливи!

Fill in your details below or click an icon to log in:

•  
•  
•  
•  
•  

Email (задължително) (Address never made public) Име (задължително) Интернет страница

plutarh1975: You are commenting using your WordPress.com account. ( Log Out / Промяна )

You are commenting using your Twitter account. ( Log Out / Промяна )

You are commenting using your Facebook account. ( Log Out / Промяна )

You are commenting using your Google+ account. ( Log Out / Промяна )

Отказ

Connecting to %s

Известяване за нови коментари по e-mail.